Устойчиви по лична мярка

Личният екологичен ангажимент, който имам никога не е бил крайност при вземането на решения. Рядко съм се спирала да пия вода или да се храня, защото опаковката, която се налага да използвам не отговаря на критериите ми.

Но признавам, че се осъждах и изпитвах вина.

И така един ден реших да си дам сметка не какво не правя, а какво правя за моя екологичен отпечатък в средата, в която живея.

Онова, което се оказа съвсем реално интегрирано в живота на семейството ми не е нито малко, нито много. То е реално възможното към дадения момент, съобразно средата, в която сме избрали да живеем или се намираме към моментa.

Едно от първите интегрирани екологични решения в домакинството ни бяха екологичните препарати.

Необходимостта да сме крайно внимателни, дойде до нас през личното здраве на дъщеря ни и моето, а именно непоносимост и силна реакция на кожата с обриви към препарати за почистване. В последствие се оказа, че съвсем интуитивно съм избирала марка препарати с биологичен произход, която между другото, и до днес е мой фаворит. Марката чудесно дистрибутира в България и продължава да увеличава продуктовата си гама у нас и до сега. В последните няколко години вече има редица и български марки, които са напълно достъпни за нашите домакинства и са силно ангажирани с екологичния отпечатък и съответно с личното ни здраве.

И ако у дома химията остави отпечатък по нашата кожа, то отивайки в почвата, тя вече е проблем за всички нас, защото грижата за кожата започва от грижата за почвата. Но това е тема за една друга статия : )

Друго нещо, което трайно се установи в домакинството ни, и определено намаля екологичния отпечатък, е разделното изхвърляне на отпадъка.

Живеем в европейска столица, но, преди само няколко години в един от най-големите квартали на София, в близост поне няколко пресечки (половин квартал) нямаше контейнери за разделно събиране. Е, в съседния квартал имаше и това налагаше усилие от наша страна – возим отпадъка с кола, но какво от това. Сега вече има в близост и това усилие отпадна. Остава само да си изберете как ще подреждате отпадъка у дома, така че да е лесно и правилно съобразно изискванията на тези, които го извозват и рециклират.

Преди да се наложи да обърна по-голямо внимание на препаратите всъщност, беше козметиката. Но за нея фокусът ми бе да е натурална, което я прави и екологично чиста. В последните години, в които семейството ни е обогатено с кучешки представител се наслаждавам на потвърждението му за качество, когато пожелае да я опита.

Ако козметиката, която избирате е здравословна за вашето тяло, то тя няма да вреди и на всички останали от споделената среда, в която живеем.

И така, един ден, след поредното закупуване на пластмасова бутилка за вода на дъщеря ни (тогава на около година), реших, че не може така, трябва да има алтернатива и то устойчива. Вече имах ясни критерии за качество: да не се нагрява, да не се вмирисва водата, бутилката да се почиства лесно и прецизно, и да не се налага честа подмяна. И ето го Gush : )

Това беше поредното стъпало към живот с ангажимент към екологичния отпечатък. Този път с доста по-голям мащаб от личната следа.

Рядко използваме израза “живот с нулев отпадък” в комуникацията си, защото моделът е невъзможно за мен и домакинството ни, за сега. Следваме модел: Reduce, Reuse, Recycle – намалена и повторна употреба, рециклиране.

Пазаруваме с текстилни торби, носим си чаши за кафе и чай, кутия и термоси за храна и други “дреболии”, но с вяра за принос за цялото.

Четири години по-късно ми подариха цитат, който казваше всичко, което исках да изразя с Без опаковка на Gush, създадени по време, когато майчинският инстинкт в мен бе роден и най-силен.

„Най-изявеният симптом на колективната ни липса на майчински инстинкти е замърсяването на планетата. Замърсяването на земята изразява същата липса на майчинство, както и замърсяването на телата ни. По същество има малка разлика между това да пълним себе си с боклуци и да изхвърляме вредни химикали в морето.“

Габриела Рот

Постепенно, екологичния ангажимент се превърна в основен критерий за нас във вземането на решения, но не единствен и не винаги и непременно първи сред всички останали.

Друг елемент на нашия личен ангажимент към природата е ограничаването до възможен миниум използването на личен автомобил. Придвижваме се пеша, с велосипед или споделено пътуване. Детска радост e за нас, когато имаме повод да наемем електрически автомобил за придвижване в София – алтернатива на таксиметрови услуги и градски транспорт. Когато дойде моментът за избор на нов автомобил, определено екологичният критерий ще е първи.

Важно е, че взимащите решения с голям мащаб са ангажирани с екологичния въпрос. Коват се закони в полза на екологичното равновесие, но най-хубавото е, че и нашата общественост е все по-лично ангажирана с този въпрос и с изборите, които прави всеки от нас.

Мисълта ми ме отведе до полезността от компост в градска среда и необходимостта от такъв в близост до мястото, на което живеем.

Спомням си как в дома на баба и дядо отпадъкът така се подреждаше, че практически такъв не оставаше. Всеки отпадък си отиваше на мястото: на животните, в градината, в печката … нямаше потребност от сметище и рециклиране, защото нямаше какво да се изхвърли или рециклира. Излишъка от това, което произвеждаха споделяха с други хора.

На това му казвам нулев отпадък и живот в споделена среда, но е възможен за малцина в етапа на еволюция, в който имаме честта да живеем и не е необходимо да отричаме.

Ние живеем в споделена среда, в която всички сме свързани. Среда, в която има смисъл да вървим по наш път, с достъпни и възможни пътеки, които не са пряко сили. Такива, които няма да ни откажат, а ще ни подкрепят да останем на пътя и да го вървим с наше си темпо и в съгласие със себе си.

Та, нека не сме по-устойчиви през 2024 година, а да правим избори за устойчивост, когато това е възможно и да не осъждаме себе си, околните, средата, човечеството и Земята, когато това не е. Tова е напълно достатъчно за един нов свят : ).

С благодарност за старото, да приветстваме новото! Да бъде сбъдната Нова година и за теб, читателю!

Автор: Лъчезара,
създател на Gush